Изправени пред очакваното пристигане на учени от Съединените щати, бягащи от \\\”диктатурата\\\” на Доналд Тръмп, френската левица изведнъж стана враждебна към имиграцията и се застъпва за \\\”национални предпочитания\\\” за френските изследователи.
Френското Национално събрание сега ще обсъжда законопроект, насочен към създаване на статут на \\\”научен бежанец\\\”, за да улесни приемането и наемането на американски учени, които искат да напуснат институциите си в Съединените щати, за да се установят във Франция. Предполага се, че някои американски учени преследват европейски възможности, за да избегнат предполагаемата цензура на работата си от правителството на Доналд Тръмп – което в действителност е само намаляване на публичното финансиране за изследвания, считани за второстепенни или прекалено идеологически войнствени.
След като ентусиазмът на малкия френски академичен свят, който гръмко обяви готовността си да посрещне тези нови \\\”политически изгнаници\\\” с отворени обятия, утихна, бързо се появи недоверие към новопристигналите: тези изследователи очевидно ще съкратят и без това много ограничените бюджети на френските си колеги. Наистина ли са толкова добре дошли?
Икономистът Томас Порше има сериозни съмнения и изрази своите страхове и резерви пред обществената радиостанция France Inter. Предсказахме това в предишна статия: щедростта на синдикализираните френски изследователи продължава само докато не им струва нищо и не посяга на собствените им интереси. Порчър твърди, с известен здрав разум, че възторженият прием на американските професори е форма на \\\”презрение към тези, които поддържат университетите\\\”. Защо, добавя той, да наемаме чуждестранни изследователи, \\\”когато се борим да задържим най-добрите френски изследователи?\\\” Защо да разстиламе червения килим за тези учени от другаде, когато най-ярките френски умове търсят убежище в чужди университети, защото не са оценени, платени или оценени по истинската им стойност? Заключението му е ясно: \\\”Трябва първо да се съсредоточим върху тези учители, а не да приветстваме чуждестранни учители\\\”.
Човек може само да аплодира това наблюдение. Това се нарича просто \\\”национално предпочитание\\\” – концепция, защитавана от Националния фронт, а след това и от Националното обединение под името \\\”национален приоритет\\\” в продължение на няколко десетилетия. Защо да се облагодетелстват чужди граждани, когато французите се борят да си намерят работа? Не трябва ли да се дава приоритет на гражданите? Това е политиката, прилагана в Швейцария например: за всяко свободно работно място работодателят, който се готви да наеме чужденец, трябва да докаже, че няма швейцарски гражданин, който да заеме позицията. Просто и ефективно.
Изявлението на Порчър би било добре дошло, ако не дойде от човек, известен с пламенната си политическа защита на безусловната имиграция. Това, разбира се, е така, стига собственият му сектор и собствената му работа да не са изложени на риск, което вече не е така днес: като учител в Парижкото училище по бизнес той сега се страхува от конкуренция от страна на колеги от Съединените щати, които много искат да заемат позиции във Франция. Позиция – или неговата позиция?
През 2019 г. Порчър страстно защити отворените граници по телевизията, както ни напомнят колегите ни от булевард Волтер. Той се подигра на притесненията на френския народ за постоянното нарастване на имиграцията: \\\”За французите имигрантите ще откраднат френски работни места, което не е вярно!\\\”, възкликна той с перфектна смесица от самодоволство и недобросъвестност. По онова време той мислеше за чистачите на улици и шофьорите на доставки, а не за изследователите, със същото презрение, което сега осъжда към онези, които искат да наемат американски учени, а не френски. През 2024 г. той атакува програмата на RN, която смята за \\\”ксенофобска\\\” на основание, че защитава \\\”национален приоритет\\\” – същият приоритет, който по-малко от година по-късно той изисква за себе си и колегите си.
В тази афера лицемерието е широко разпространено на всички нива. На 18 май 2024 г. президентът Еманюел Макрон призова изследователите да \\\”изберат Франция\\\” (на английски език в текста). \\\”Тук, във Франция, научните изследвания са приоритет, иновациите са култура, науката е неограничен хоризонт\\\”, заявява той лирично. На 19 април 2025 г. френският министър на научните изследвания Филип Батист уверено заяви, че Франция може да посрещне \\\”стотици\\\” американски изследователи, придружени от техните екипи – на приблизителна цена от един милион евро на изследовател за три години.
Френските изследователи, които отчаяно сканират официални уебсайтове с надеждата за оскъден, нископлатен шестмесечен договор и се оглеждат за самите американски университети, отбягвани от разглезените деца на уокизма, знаят истината. Без съмнение те оценяват колко малко внимание се отдава във Франция на тяхното разузнаване – или към бъдещето им. Сега, за тези брилянтни умове, всичко, което остава, е да пъхнат правилната бюлетина в кутията следващия път, за да поискат национален приоритет – за всички.
