Един летен ден през 1973 г. група възрастни хора стояха и чакаха на трамвайна спирка в Прага, когато изведнъж камион се втурна по пътя. Малко преди 14:00 ч. той рязко се зави върху асфалта — и се блъсна право в тях. Камионът беше управляван от 22-годишната Олга Хепнарова. И тя нарочно се блъсна в тях.
Самотничка, която се чувстваше отхвърлена от обществото, Олга Хепнарова уби осем души и рани още дузина. Тя беше планирала атаката предварително и дори изпрати писма до местните вестници за мотивите си, които пристигнаха два дни по-късно. На процеса тя заяви, че няма възражения срещу смъртното наказание и скоро беше осъдена на смърт.
На 12 март 1975 г. Олга Хепнарова става последната жена, екзекутирана в Чехословакия, когато е едва на 23 години. Това е нейната история, която вдъхнови ужасяващия филм от 2016 г. «Аз, Олга Хепнарова».
Неспокойният ранен живот на Олга Хепнарова
Според разказа на Олга Хепнарова, животът ѝ е бил нещастен от самото начало. Родена на 30 юни 1951 г. в Прага, Чехословакия (днешна Чехия), тя твърди, че и двамата ѝ родители са били насилници. Както съобщава списание TVN24, Хепнарова е заявила, че баща ѝ я е биел, а майка ѝ я е обличала в грозни дрехи, за да не изглежда привлекателна. Те уж фаворизирали сестра ѝ, а самата Хепнарова се опитала да избяга от дома два пъти.
Нещата не били по-добри и в училище, където Хепнарова уж била тормозена и обиждана от съучениците си. Тя започнала да пропуска часове, изоставала от връстниците си и около 13-годишна възраст се опитала да се самоубие.
Времето в психиатричната болница
След опита си за самоубийство, Хепнарова е изпратена в Детската психиатрична болница в Опарани. Там лекарите отбелязват, че Хепнарова е депресивна, склонна към промени в настроението и има антисоциални наклонности. Но диагнозата им помага малко.
Опитът на Хепнарова в болницата уж е бил също толкова мъчителен, колкото и времето ѝ в училище. Когато се опитала да избяга, Gazeta съобщава, че парамедиците са я дрогирали и малтретирали. Хепнарова също търпяла побои от други пациенти.
Въпреки че Хепнарова успява да изследва и своята сексуалност — списание TVN24 съобщава, че тя е имала първите си сексуални преживявания с жени именно в болницата — и макар лекарите да смятали, че се е подобрила по време на престоя си, тя остава разтревожена, когато е изписана през 1966 г.
«Мразя хората», пише тя на един от лекарите в болницата през 1967 г. «Чудя се как ще изглежда връзката ми с времето. Искам хората изобщо да не съществуват за мен, техните думи и приказки да са ми безразлични. Това искам. По-добре ми е, когато съм сама, отколкото когато съм с тях… Всеки се влюбва в усмивките и приятелството им. Те осакатиха душата ми.»
През следващите години мизантропичните чувства на Олга Хепнарова само се задълбочават. Тя започва да мисли за начин да отмъсти на обществото.
Опитът за нормален живот
След като напуска Опарани, Олга Хепнарова се опитва да се върне към нормалния си живот. Работила е на различни места, включително като шофьор, и дори е създала няколко приятелства. Но Хепнарова е нестабилна и склонна към внезапни промени в настроението. Малко от работите ѝ издържат, а приятелствата ѝ често приключват внезапно.
Тя решава да отмъсти на обществото. След като обмисля да взриви бомба или да дерайлира влак, Хепнарова се спира на идеята да закара кола в тълпа от хора. Изпраща писма до местни вестници, обяснявайки мотивацията си, и на 10 юли 1973 г. реализира плана си.
Атаката на площад Стросмайер
Същия следобед Хепнарова кара нает камион до площад Стросмайер в Прага. Тя е избрала мястото, защото:
- трамвайната спирка там обикновено привлича голяма тълпа;
- мястото се намира в подножието на хълм, което ѝ позволява да набере скорост;
- имало нисък бордюр, за да може по-лесно да изкара камиона на тротоара.
Хепнарова изчаква, докато се съберат доста хора. После, малко преди 14:00 ч., натиска газта.
«Завих на тротоара, изправих волана и после карах по него, прегазвайки хора», по-късно свидетелства Олга Хепнарова. «Продължих да карам по тротоара, по стената, до края, докато не прегазих всички хора там и не стигнах до автобусната спирка. После колата спря. И това беше всичко. Какво повече да кажа?»
Тя се блъсва право в тълпата, убивайки трима на място и нанасяйки смъртоносни рани на още петима. Други са били тежко ранени.
«Имаше писъци, кръв и ранени хора навсякъде», спомня си Карел Скружни, парамедик, цитиран от Радио Прага Интернешънъл. «Другите стояха в шок.»
Междувременно Хепнарова излязла от камиона и запалила цигара.
Писмата до вестниците
Не отнело много време на разследващите да разберат мотивите ѝ. Скоро вестниците получили писмата на Хепнарова, в които се казвало, частично:
«Аз съм счупен човек, разрушен от други хора. Така че имам избор: или да се самоубия, или да убия други. И реших: ще върна всичко на мъчителите си. Ако умра като неизвестно самоубийство, ще ти го направя твърде лесно… Аз, Олга Хепнарова, жертва на твоята безчовечност, те осъждам на смърт, като бъдеш прегазена. Обявявам, че тези жертви не са достатъчни за живота ми.»
Процесът и екзекуцията
Никога не е имало съмнение относно вината на Олга Хепнарова. Тя признава деянието, заявява, че е психически здрава, и казва, че би искала да беше убила повече хора. Адвокатът ѝ се опитва да твърди, че Хепнарова е невменяема, но тя е призната за виновна и осъдена на смърт.
Въпреки че психическото състояние на Хепнарова се влошава през следващите години, екзекуцията ѝ протича по план. Когато я водели към бесилото в затвора Прага-Панкрац на 12 март 1975 г., тя уж изразила паника — първата емоция, която показва след ареста си. След това Олга Хепнарова е екзекутирана. Тя е била на 23 години.
Наследството на случая
Нейната история по-късно е превърната във филма от 2016 г. «Аз, Олга Хепнарова», който The New York Times нарича «строга, хипнотизираща история за тъга, лудост и убийство… [и] дълбоко обезпокоителен документ».
Днес Олга Хепнарова и нейното престъпление не са добре известни извън Европа. Но нейната история остава зловещ разказ за това как някой може да се почувства изолиран и малтретиран от обществото — и как може да реагира в замяна.
