Пиетро Гуастамакия
Няколко европейски държави и членки на НАТО все още управляват територии, разположени далеч отвъд непосредствените им граници.
От Карибско море до Индийския океан части от Европа се намират на хиляди километри от континента, което повдига един основен, но все още нерешен въпрос: съществува ли колективен механизъм за тяхната отбрана?
На теория държава-членка на НАТО може да задейства член 5 от договора на съюза, за да поиска помощ в случай на нападение. Но клаузата за колективна отбрана не се прилага навсякъде, а географският й обхват е определен в много по-малко известния член 6.
В него се посочва, че за да бъде задействан член 5, трябва да се случи въоръжена атака
«на територията на някоя от страните в Европа или Северна Америка (…), на територията на Турция или на островите под юрисдикцията на някоя от страните в района на Северния Атлантик на север от Тропика на Рака.»
Следователно крайната гаранция за сигурност на НАТО не се простира върху голяма част от европейските отвъдморски територии. Може ли клаузата за взаимна помощ на ЕС да запълни тази празнина?
Член 42, параграф 7: клаузата без географски ограничения
За разлика от член 5 на НАТО, член 42, параграф 7 от Договорите на ЕС не е клауза за взаимна отбрана, а клауза за взаимна помощ. Въпреки това тя няма географски ограничения.
Ако бъде задействана, тя гарантира, че всички държави-членки на ЕС са длъжни да окажат помощ с всички «средства, с които разполагат», на държавата-членка, претърпяла въоръжено нападение на своя територия, потвърди пред Euractiv говорителката на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Анита Хипер.
Взаимната помощ в рамките на ЕС все по-често става предмет на политически дебати в Брюксел. Няколко държави-членки остават предпазливи по отношение на потенциалните последствия от нея, по-специално риска, че по-явното разчитане на механизмите за взаимна отбрана на ЕС може да ускори планираното частично изтегляне на САЩ.
Очаква се тази седмица дипломатите от ЕС да проведат симулация на прилагането на член 42, параграф 7, който остава по-скоро политически дефиниран, отколкото ясно тестван.
Отвъдморските територии на ЕС
Франция е държавата-членка на ЕС с най-много отвъдморски територии. Южно от Тропика на Рака — и оттам извън обхвата на член 5 от Договора на НАТО — Париж управлява:
- Френска Гвиана в Южна Америка, където се намира Европейският космодрум на ЕКА;
- Гваделупа, Мартиника, Сен-Мартен и Сен-Бартелеми в Карибския басейн;
- Реюнион и Майот в Индийския океан.
Сигурността на тези територии е отговорност единствено на френските въоръжени сили, но като част от Европейския съюз всяка въоръжена атака би могла да накара Париж да активира механизма за взаимна помощ на ЕС.
Нидерландия също притежава територии в Карибския басейн, включително Аруба, Кюрасао, Синт Маартен, Бонер, Синт Еустациус и Саба. В интервю за Euractiv говорител на нидерландското министерство на външните работи потвърди, че тези територии «попадат извън географския обхват» на член 5 от НАТО, тъй като се намират южно от Тропика на Рака.
«Въпреки това, разпоредба като член 5 не е необходима, за да могат съюзниците да поискат или предоставят (военна) помощ в случай на въоръжено нападение срещу някоя от тези територии»,
добави говорителят.
За разлика от случая с Франция, Аруба, Кюрасао и Синт Маартен са автономни страни в рамките на Кралство Нидерландия. На въпроса за член 42, параграф 7 министерството отговори, че разпоредбата «говори сама за себе си» и «трябва да се разбира като израз на солидарност между държавите-членки на ЕС».
За да се разбере по-добре ситуацията в нидерландските Кариби, случаят с Гренландия предлага полезно сравнение. На въпроса за обхвата на помощта от ЕС говорителят потвърди, че «Гренландия е част от територията на Кралство Дания и следователно попада под клаузата за взаимна помощ». Освен това Гренландия се намира доста над Тропика на Рака, което я прави подходяща и за защита от НАТО съгласно географската рамка на организацията.
Испания е друг интересен казус по отношение на член 6. Нейните ексклави Сеута и Мелиля в Северна Африка изглеждат като намиращи се в сива зона, тъй като са извън Европа и Северна Америка. През 2022 г., преди срещата на върха на НАТО в Мадрид, въпросът за кратко се появи в испанския вътрешнополитически дебат.
Испанският министър-председател Педро Санчес отхвърли спора. Той заяви, че Испания е член на НАТО от над 40 години, без някога да са възниквали подобни съмнения, като подчерта, че «Сеута и Мелиля са Испания». Ако приложимостта на член 5 от Договора за НАТО може да бъде оспорена, то няма такава двусмисленост по отношение на клаузата за взаимна помощ на ЕС.
Задморски територии извън ЕС
Обединеното кралство — член на НАТО, но не и на ЕС — запазва 14 задморски територии под суверенитета на британската корона. Те са разпръснати в Карибско море, Атлантическия и Тихия океан. Повечето от тях също се намират извън основния географски обхват на член 5 от НАТО.
Неотдавнашният геополитически дебат обаче отново ги постави в центъра на вниманието. Това включва подновен интерес към спора за Фолкландските острови. В неотдавнашен вътрешен имейл, за който първо съобщи Ройтерс, Министерството на отбраната на САЩ според информациите е обмисляло да преразгледа позицията на Вашингтон относно суверенитета на островите, отчасти поради възприеманата липса на подкрепа от страна на Обединеното кралство по отношение на американско-израелската война в Иран. Британските отвъдморски територии, попадащи извън обхвата на член 5 от Договора за НАТО, разчитат изцяло на Лондон за своята защита.
САЩ също се сблъскват с географски проблем. Хавайските острови се намират южно от Тропика на Рака. Територии като Пуерто Рико, Гуам, Американските Вирджински острови и Американска Самоа също попадат извън традиционната рамка на Северноатлантическия договор. Поради това те са извън строгия географски обхват на член 5, но все пак могат да разчитат на най-голямата армия на НАТО за своята сигурност.
Тази празнина в разбирането за сигурността на отвъдморските територии отразява наследството на европейските държави с глобално териториално присъствие, дори когато техните системи за колективна отбрана остават базирани на рамки, предназначени за по-тесен европейски контекст. Това понякога оставя неясна отговорността за отвъдморските територии в случай на криза.
