Защитена местност “Копрен – Равно буче – Деяница – Калиманица” – с обща площ 536,4 ха горски фонд, обединяваща четири живописни местности в Копиловския дял на Западна Стара планина, община Г. Дамяново. Разнообразният ландшафт, включващ вековни широколистни и иглолистни гори, пъстроцветни поляни, осеяни с много защитени и редки представители на флората, скални зъбери и кристално чисти изворни поточета и реки, прави гледката неповторима и привлича целогодишно стотици туристи и любители на дивата природа. С разрешението на МОСВ са изградени две екопътеки. В границите на защитената територия се намират и два от най-красивите в Северозападна България водопада –“Дуршин” и “Водният скок“, обявени за природни забележителности.

 

Ускето

Дълги дел – община Георги Дамяново

Намира се в Дългоделския участък на Западна Стара планина на 1550м н.в., в горната граница на гората и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от съществуващите някога тук иглолистни гори. Обявена през 1949г. за резерват с площ от 1,9 ха, по-късно със Заповед №802/1992г. на Министерството на околната среда поради малката площ е прекатегоризирана в защитена местност. Биоразнообразието е богато, но не е добре проучено.

 

Уручник

с. Бързия, община Берковица- (51 ха)

Обхваща вековни гори с над 150 г. естествени смърчови, смърчово-букови и букови насаждения в горната планинска зона в Западна Стара планина с девствен характер.Биоразнообразието е много слабо проучено.

 

Шумака

Защитена местност “Шумака”- обявена е със Заповед № РД- 899/22.11.2001 г. на МОСВ с цел запазване на местообитанието и популацията на редкия и защитен растителен вид “полско котенце”. Обхваща 0,5 ха земеделски земи в землище на с.

Сливовик, общ. Медковец, обл. Монтана. землището на с.Сливовик, обявена с цел опазване на редкия растителен вид полско котенце Pulsatilla Pratensis.

 

Калето

 

Калето- прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-1081/21.08.2003 г. на МОСВ с площ 23,6 ха, землище на гр. Берковица. Обявена с цел опазване на уязвими и редки растителни видове, запазване компонентите на ландшафта и предоставяне на

възможност за развитие на туризма.

Калето е горист хълм (515 м.н.в.). Той се издига на север като ветробранна стена и естествен лесопарк на Берковица.

Калето при Берковица има зрителна връзка с много от крепостите по поречието на Огоста, Бързия, Ботуня и Златица и при добра сигнализация лесно е включвано в отбранителни действия. В югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и с плавенето на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-V в.

 

Китката

 

Намира се в с. Вирове, общ. Монтана

Защитена местност -“Китката” прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-1079/21.08.2003 г.. на МОСВ с площ 1,8 ха, землище на с. Вирове(община Монтана) с цел опазване на уязвима вековна гора от летен дъб. Характерен ландшафт и група от 15 вековни дървета – космат дъб.

Ашиклар

 

Ашиклар е красива местност южно от Берковица, с тучни поляни и сенчести вековни дървета, в миналото и днес. Наименованието има турско-арабски произход. Ашлък – любовник, певец на любовни песни, а окончанието „лар” има латински произход, означава духовен покровител на родината и домашното огнище.Коренът на думата

„ашък” е свързан с името на турския поет , Ашик, живял и творил 1518 до 1571г. Ашък произлиза от арабското ашуг, което означава            „ народен певец на емоционални излияния”.

Това по безспорен начин потвърждава горните обяснения, че местността Ашиклар е място за гощавка, веселие, място за интимна любовна песни и място за богата гощавка, веселие, и място на сърдечна любов.

Синия вир

 

В долината на р. Шабовица, на3 км южно от града, е Синият вир. Тук в скалите водата е направила дълбок вир. Бистрите струи на реката се спускат от високите скали във вира. Водата се синее, защото дълбочината е повече от1 м и светлосинкавият небосклон се отразява в нея.

Около зелените ливади, прорязани от лескови храсти, дрян, ябълка и круши, стоят на стража кестените. Те издигат високо и горделиво своите корони. На стотина крачки над вира има чешма.

Към Синия вир в долината на р. Шабовица е правил своите сутрешни разходки Антон Страшимиров, дошъл на почивка в Берковица през1934 г. По-късно в списание “Завети” той пише: “Ставах рано в кристалните утрини и излизах към Шабовица да посрещна зората. Аз я търсех не там, където първите лъчи палят кръгозора: – това идеше по-късно! Зората най-напред ми се усмихваше от юг – от дивната планинска панорама над Берковица: високо под Ком се сипеше първият златен прах на деня. Това ми галеше душата като детска усмивка, възпроизведена през нощите, защото утрините ми бяха сън наяве.”

До Синия вир се отива, като се тръгне на юг от площада, край читалището или гимназията. Поема се по ул. “Кестенарска”. Отляво се издига старата римска баня (паметник на културата).

Като се продължи нагоре, се излиза на пл. Сарая. Минава се през шосето за Кориите и се върви покрай р. Шабовица. Вляво е м. Малък мостък – естествена гора от питомни кестени на възраст над 100 години. По-нагоре е Синият вир. Стотина метра над него е Дългата ливада.

 

Горната кория

 

От Синия вир се върви вдясно на юг през стублицата (ливадата). От там, пак вдясно от бараките, се пресича шосето и се излиза на равнището, Деветте братя, Калето, за да се стигне до м. Кориите. Те са две планински поляни на12 км от града. Горната е около 500 дка. Тя има лек наклон и на места е почти равна, а долната е по-стръмна.

На границата между двете ливади е Калето – останка от средновековна крепост.

Долната поляна е обградена от широко-листни гори, а горната – от иглолистни. И двете са удобни за пързаляне със ски. Когато паднат дълбоки снегове, те са прекрасни за спортуване.

За туристите по-голям интерес представлява горната поляна (1480 м.н.в.) или, както я наричат, Слънчевата ливада. Обградена е със смърчова гора. В южния край на ливадата, където минава пътят за вр. Щърковица и за Петрохан, сред смърчова гора е новата двуетажна хижа за 150 души. Хижата разполага с туристическа кухня и голям ресторант. На югоизток има просторна тераса, закътана от ветровете.

Хижата е построена от берковчани през шейсетте години по проект на арх. Чавдар Лютаков и се стопанисва от тур. д-во “Берковски балкан” – гр.Берковица.

Тук, на Горната кория, е ски-пистата, и малкият лифт.

До Горната кория се отива за 4 ч., като се върви по шосето до рампата и моста, а след това – право нагоре, по р. Шабовица и Фунията или по шосето при долния мост, вляво

край Карталска река през гората, Броячката (двете скали, между които може да се движи само един човек), скалите на Щърковица и по хоризонтал се стига на полянката до заслона за добитък, а оттам се продължава вдясно през гората, през Фунията до Горната кория (4 ч.); или от Тузлата, по пътеката в дясната й страна, се върви през гората и за около 1 ч. се стига до Големия Самар, а оттам – през Малкия Самар, все вляво за около 30 – 40 мин. се стига до хижата. От Петрохан до хижата се отива за 3 ч. (има трасе на панорамен път).

Малко по-нагоре за 15 мин. се стига до м. Покоя, където е старата хижа. Гледана от града, тя се белее на тъмнокафявия фон на девствената смърчова гора. Когато през1933 г. берковските туристи решават да я строят, в касата на дружеството има само 1500 лв., но те събират строителни материали, на гръб изнасят по стръмните пътеки тухли, пясък, цигли и дъски. Строят я четири лета и я построяват. Сега хижата е ремонтирана и обзаведена с легла, туристическа кухня и столова

 

Малкият и Големият Самар

 

От двете хижи за 30 мин. се отива до вр. Щърковица (1677 м). Тръгва се по трасето за Петрохан, минава се през Фунията, сетне през пасището и при завоя се отделя пътека, която води на север към върха.От него се откриват далечни хо ризонти, а под тях пъстреят Берковица и селата Бързия, Ягодово…

На запад от хижите са Малкият и Големият Самар. Те са две ребра в северната стръмна страна на планината. Самарите с горите около тях, в които вият гнездата си орли и глухари, са най-девственото място в този балкан. Отвесните им склонове са интересни за катерене. От тях туристите могат да видят вр. Здравченица и далечните простори, а зеещите пропасти под тях ги карат да тръпнат от страх и възхищение. Туристическото им ехо се носи многократно из простора и кънти дълго.

Понякога вместо безкрайни простори се вижда океан от мъгли, които напират към върха и отново се сгромолясват в бездната. Само Самарите стоят настрана някак безучастни, а застаналите над тях туристи гледат в захлас.

Цял подвиг за неопитния турист е зиме да се добере до Самарите. Но трудностите сякаш привличат и подтикват туристите към този кът.

Всеки турист, посетил Кориите, не може да не се изкачи на вр. Щърковица – вляво и до Самарите – вдясно (30 мин.), и да не застане на самия ръб на пропастите, за да изпита величавото чувство на планински орел.

Кориите, Самарите и Щърковица са най-оживените места в Берковската планина. През лятото по тучните ливади пасат стада овце, а излетници берат малини и пеят песента на малинарките. Това е най-популярната песен, която звучи тук.

 

Тузлата

 

От Хайдушките водопади, като се премине през реката вляво все нагоре по хребета, по стръмен горски път се стига за 1 ч. и 20 м. на Тузлата. Тя е висока тясна поляна, където се срещат бук, смърч и бяла планинска бреза. Оттук се откриват чудни гледки

към Ком и Самарите. Излязъл рано сутрин на тая приказна поляна, туристът може да наблюдава често как спокойно пасат сърните, понякога на цели стада.

 

Червени камък

 

Иванчова поляна-Многобройните алеи на парка са с обща дължина около 7км и всяка от тях води до прочутата Иванчова поляна. Това е любимо място за пикник, спортни игри и празненства на жителите и гостите на Вършец. От тук се разкрива чудна гледка надолу към града, нагоре към Балкана и към връх Тодорини кукли.

 

Боров парк

 

Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка.

Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина

 

Зелени дел

 

Местността Зелени дел отстои на 10 км югозападно от гр. Вършец. Това е най – удобният изходен пункт за изкачването на връх Тодорини кукли. Тази местност се намира в долината на р. Стара река, в подножието на рида Козница. Покрита е с обширни поляни, диворастящи малини и букови гори. Мястото е удобно за пикници, излети и палатки. В местността е изградена сцена, на която се провежда ежегодно надпяване по време на традиционния Празник на курорта, минералната вода и Балкана.

Посещението на местността е включено в туристическите маршрути, предлагани от Туристическия информационен център.

Калето

 

Калето е местност във Вършец, където са намерени фармацефтични и медицински инструменти и плоча за разтриване на лекарства.Интересна е находката варовиковата

„Ара” с надпис на излекувал се римски гражданин с минералната вода. От там произхожда името на днешния град Вършец, който в прев од означава вряла, топла вода. От римско време са останали множество останки от калета, които са били изградени през ранното средновековие с предназначение сигнално охранителна система.

 

Бялата вода

 

Красива местност в долината на р. Банщица, покрита с букови гори и обширни поляни. М. Бялата вода се намира на 774 м.н.в. в подножието на рида Козница. Отдалечена е на 7км от гр. Вършец. Старите букови гори са местообитание на интересни животни.

Посещението на местността е включено в туристическите маршрути на ТИЦ. До там може да се стигне с автомобил, велосипед или пеша. От Бялата вода може да се направи преход до м. Водопада над кв. Заножене или до м. Минкови бави до с. Спанчевци. В тази местност има изградена хижа, която в момента не функционира.

Лехчево

 

На 3 км. югоизточно от селото в една природно защитена долина на малката рекичка Рибине, се намира местността „Цар Костодин”. Тук на височината Калето са останките от Римска крепост, а около нея се намират фрагменти от тракийска керамика.

В местността е намерена оброчна плочка посветена на Римския бог на горите Силван. Югозападно от селото в местността Кушан, и на десния бряг на река Огоста в така наречения Айдушки дол съдейки по намерените фрагменти от битова и строителна керамика е имало селища през 2-5 век. Следи от селище съществувало през 2-4 век има непосредствено до селото от двете страни на пътя за град Монтана. На около 4 км. северозападно от селото на десния бряг на рекичката Маданска бара има следи от

селище съществувало през 1-3 век. Североизточно на 3 км. до шосето за Оряхово се намират фрагменти от битова и строителна керамика от 2-4 век. В района на селото личат няколко могилни насипа като Трите туйнишки могили, Дремливата могила и др.

Местности като Алибегов връх, Бабката, Берберските столове, Бранището, Връвището, Дъбето, Калугерица, Рибине, Прерова, Горни Пукьовец, Солилките, Умата, Цар Костодин, Шаньева могила са свързани с различни имена и легенди от миналото на селото.

 

Младенин вир

 

Местността “Младенин вир” се намира южно от с. Дълги Дел на 3 км. Мястото е част от местността “Буков брод”, дял от Берковския балкан на Западна Стар планина. Намира се в китна местност на предбалкана, разположен в защитените зони “Натура 2000”, “Западна Стара планина и предбалкана” и защитената зона “Римско селище”. Младенин вир се разпростира по двата бряга на река Дългоделска Огоста свързани с мост. Тук се намира и естествен извор с питейна вода, която според легенда е лековита. Мястото се използва за отдих и туризъм, най-вече от местното население, но така също от общината и областта. Тук се провежда и традиционния “Празник на Балкана” от 1987 г.

Връх „Кулата”(Манастирското кале)

До него може да се стигне като се тръгне от „Чипровския манастир” и се върви по източния склон. На връх „Кулата” през античността е била изградена мощна крепост, която е контролирала долината на Чипровска Огоста. Оттук се виждат: на югозапад Голямото гради ще, на север – Белимелското и на североизток Каменорикското градище. Крепостта има форма на елипса, ориентирана на северозапад – югоизток, с максимална дължина 100 м и ширина 65 м.

Тук са намирани глинени водопроводни тръби, римски монети, фрагменти от битова керамика, характерни за къснобронзовата епоха, късножелезната и елинистическата епоха. Археологически разкопки не са правени.

 

Град Чипровци

 

Град Чипровци е част от трансграничния природен парк на територията на България и Сърбия.

От средата на 90-те години на миналия век съществува идеята за създаване на трансграничен „Парк на мира”, но от българска страна природен парк все още не е обявен и идеята за трансграничен парк още не е осъществена. Към момента територията на Западна Стара планина почти изцяло е обхваната от две припокриващи се защитени зони от Натура 2000 – по Директивата за птиците (147 000 ха) и по Директивата за местообитанията (220 000 ха). По билото на планината минава

границата със Сърбия, където е обявен природен парк „Стара планина”.

Проектът работи с четири общини от Западна Стара планина (Берковица, Георги Дамяново, Чипровци и Чупрене) с общо 27 000 души население. Това остава един от най-бедните райони за България и Европа, а същевременно планината от край време предоставя множество екосистемни услуги на широк кръг хора. Те са реална възможност за допълнителни приходи и ползи за собствениците и управителите на земите, ако са добре оценени и са създадени механизми за заплащането им.

Резерват “Горна Кория”

 

Разположен върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна надморска височина и обща площ 161 ха. През 80 -те години са били установени единични токовища на глухар (ловен вид). Местообитание е и на единични екземпляри елени и сърни, както и на защитени видове от флората – безстъблената тинтява, томасиниев минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник, някои видове билки под ограничен режим на ползване и др. Биологичното разнообразие не е достатъчно проучено. Със Заповед № 887/12.10.1986г на КОПС около резервата е обособена буферна зона с площ 108 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху горската екосистемата и запазването на естествения ú характер. Резерватът е публична държавна собственост.

Поддържан резерват “Ибиша”

Е публична държавна собственост, разположен в източната част на дунавския остров Цибър, община Вълчедръм, с площ 34,3 ха. Обявен е с цел запазване на “характерни за дунавските острови съобщества – заливни гори и блата, както и убежища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове”. Определена е буферна зона западно от резервата с ширина 200 м. До обявяването му за резерват е обитаван от няколко вида чапли (бяла, гривеста, нощна), лопатарка, малък и голям корморан, голям воден бик, испанско врабче и др., което определя и международния природозащитен статут на защитената територия като КОРИНЕ субсайт. Включен е в списъка на орнитологично важните места в България, което привлича любителите на този вид туризъм.

Източник: е-Северозапад