Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за български химн, на решението се противопоставя композиторът Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Това е епизод от историята на националния химн на България, претърпял множество модификации и чийто първоначален текст, написан заедно с музиката по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война през 1885 от Цветан Радославов, роден на 19 април 1863 в Свищов, е следният:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Цветан Радославов е гимназиален учител в Габрово, Русе и София, завършил е история и славистика във Виена и има докторска титла по философия в Лайпциг. Племенник е Николай Павлович и израства в Свищов в обкръжението на видни просветители и писатели като Емануил Васкидович, Иван Шишманов и Алеко Константинов.
