Димитър Маринов – етнографът с много лица

Димитър Маринов е важна част от историята на Северозапада – български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей в гр. Лом. Той е роден е на 14 октомври 1846 г. като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. Скоро след раждането майка му умира. Бащата решава да даде детето „хранениче“ на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.

Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях заема висока длъжност в конака на Хюсеин паша. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.

На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е „калфа“. Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: „Аделаида, алпийската пастирка“ (1857), „Житието на Алексий, человек Божи“ и „Чудесата на Пресветая Богородица“, като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.

През 1859 г. втората майка на Димитър Маринов – Вълкана, умира. Под влияние на тази печална случка Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.

Учи в Рилския манастир (1863) и във Военното медицинско училище (Цариград, 1867-71). През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и същата година започва работа като учител в Лом.

Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от “строителите на съвременна България” като народен представител в Учредителното събрание от 1879 г., приело Търновската конституция, и във Великото народно събрание. Бил е съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908).

През 1877 г. се жени за Виктория, дъщерята на вече покойния Кръстьо Пишурка. През 1921 г. приема духовен сан., а след смъртта на съпругата му през 1929 г. той се оттегля в Рилския манастир и там изживява последните си години. Умира на 10 януари 1840 г. в София, на преклонната възраст от 94 години.

Оставил след себе си огромно творчество, Димитър Маринов се явява основоположник на българската етнография. Неговият най-обемен труд за Северозападна България е списанието „Жива старина” като автор, редактор и издател. Списанието излиза от 1891 до 1914 г., като през този период са издадени общо 7 броя. То публикува различни сведения за народните обичаи, вярвания и суеверия, за възрожденски родове от Северозапада приказки, песни и пословици.

Димитър Маринов е автор и на други трудове като : ”История на българската литература”, “Как е създадена българската екзархия”, “Евтимий патриарх Търновски”, „Стефан Стамболов и новейшата ни история“, „История на град Лом и Ломска околия“, „Спомени из моя живот или моята биография“ и много други.

В отдел „Краезнание“ на РБ „Гео Милев“ – Монтана се съхранява ксерокопие на оригиналния ръкопис на „История на град Лом и Ломска околия“. Книгата е завършена през 1908 г., но е издадена едва през 1944 г., след което е цензурирана.

На Петковден 2021 г., на официална церемония в Ломския районен съд, бе открит барелеф на големия възрожденец и основоположник на българската етнография Димитър Маринов. Негов автор е скулпторът Красимир-Ломски. По време на церемонията по откриването на паметното място, председателят на Районния съд в Лом Албена Миронова определи Димитър Маринов като един от символите на Възрожденската интелигенция, а авторът на барелефа скулпторът Красимир-Ломски посочи, че с подобни инициативи продължаваме паметта на такива видни българи.